Животът е приКЛЮЧение!: Ратха Ятра 2014: Стъпка към Лицето на Любовта

Една история, започнала преди много години. Вкоренена в детско Бог-атство. И преоткриване на силата на Любовта и Духовността.

Но ще започна разказа напред във времето. От първия летен ден на 2014-та година. Часът бе 05:30 и очите ми измити от първите капки утринна роса търсеха светлината на новия ден и новото начало. След месеци пропити със сивота и събрани сила и вяра, за да изкача високата стена. Единственото широколистно дърво на поляната край източните поли на Витоша. Широколистно сред иглолистни. Даващо подслон сред отнемащи. Тичах към Него. Две сърни се вкамениха за миг пред мен. Природата се събуждаше от обичта на слънцето. Отправих своята молитва и с песен тръгнах с боси крака върху хладната земя. Към билките, лекуващи с Божества Любов.

Едва две седмици по-късно пъзелът започна да се нарежда от само-себе-си. Бог ми се усмихна с чудна лотусова чистота от мило човешко лице. И събуди силата на Любовта и Решителността.

Едва три седмици по-късно пъзелът продължи да се нарежда от само-себе-си. Бог ми продума с чудни лотусови Индия слова от мила човешка уста. И привлече силата на Любовта и Заедността. Знание.

Едва четири седмици по-късно пъзелът продължи да се нарежда от само-себе-си. Бог ме засити с милостта си, след като по Негова Воля осветих плодовете си пред една икона на "Св. Богородица" в отдалечено странджанско селце, на границата между Тук и Сега - Там и Отвъд. Най-вкусните плодове. И ме увери наяве в силата на Любовта и Милостта. Блаженство.

И тук, след моите три при-ключ-ения сред природа, действието се пренесе пред градските порти на Сердика. В сърцето на града. Едва три седмици по-късно, в последния летен ден на 2014-та година, след края на изпепеляващо и сърдечно лято, от чиито останки щеше да се роди искрящ феникс.

Пред Народния театър, точно до стълбите, свети едно синьо сърце, изрисувано със спрей върху камъка. Следобедната ми разходка завърши точно Там, където две сърца забиха заедно. Под буйните златни фигури от фронтона на Народен театър "Иван Вазов", грееше тихо и спокойно златистoто слънце. Слънцето на ИН-дия. Сцената беше готова, тръпнеща в очакване. Който е бил Там, винаги се завръща. Рано или късно. Там и Отвъд!

Затворих очи - след четири часа четирима души потегляха на дълъг път. А Пътят им минаваше през монашеската република Атон, включващ престои от 4 дни. Всичко беше планувано поне преди 4 месеца. Но един от тях вече пътуваше. По Пътя. По Неговия План. Чаках "Фестивала на колесницата" от месеци и скърбях за променената дата и невъзможността да присъствам. Днес щеше да се проведе за 19-ти път в България. Знаех за събитието от баща ми, който вероятно е присъствал винаги от началото, но моята първа крачка щеше да почака.

Отворих очи и видях молитвения флаг на Обитателя на Храма над диска на Всевишния Вишну, огряни от яркото слънце, на върха на колесницата. Време беше да тръгна. Но внезапно получено електронно писмо очакваше от мен да остана в София по време на празниците - проектът беше жизненоважен. Един от съдбовните мигове, в които човек получава шанс да обърне посоката на колелото. Обадих се на Иван и Горан, с известен риск да ми се разсърдят или обидят. Но любовта тъга не познава, нито обида дори - всички щяхме да се радваме съвсем скоро.

""Ратха Ятра" е хилядолетен празник с корени в Индия, честван повече от пет хилядолетия. За негово родно място се счита град Джаганнатха Пури, разположен на брега на Индийския океан. През 2015 г. фестивалът Ратха-Ятра в Пури привлича повече от 1 700 000 участници.

Ратха Ятра е празник на чистата любов и буквално означава "Фестивалът на колесницата" (от санскрит: ратха - колесница, ятра – шествие, процесия).

Колесницата представлява своеобразен подвижен "храм на колела", теглен от човешките ръце и крака, пеещи с усмивка на уста.

На този ден Бог Джаганнатха излиза от храма и преминава величествено на своята колесница по улиците на града. Той благославя хората с блажения си поглед и сияйната си усмивка. Формата на Бог Джаганнатха (от санскр. Господар на Вселената) е едно голямо усмихнато лице със широко отворени очи. Той е олицетворение на любовта и радостта. Черният му цвят е символ на неговата привлекателност и красота. Редом до Джаганнатха седят още две личности. Баларама - олицетворение на божественото могъщество, като белият му цвят символ на чистотата и мира. Субхадра - олицетворение на енергията на Бога, а жълтият ѝ цвят е символ на знанието и щастието."

Обожанието на въпросната Божествена Форма има няколко характерни особености, като две от тях - спазването на установените високи стандарти за обожание и проявата на състрадание - са взаимно обвързани. По време на Ратха Ятра Фестивала, водени от състрадание към всички останали, Божествата се появяват публично в целия си разкош за да благословят всички, които по една или друга причина не са имали възможност да общуват непосредствено с Тях. (НВ2)

Този контраст показва нагледно и спецификата на взаимоотношенията между Бога и живите същества: те са достатъчно свободни в своя избор на начин на живот, но веднага загубват неговата компания, когато не са склонни да спазват създадения Божествен ред и правила. От друга страна, Той никога не ги изоставя в самостоятелния им път, а дори е готов и да направи първата крачка към тях, показвайки им Своето благоразположение и любов. (НВ2)

"По време на празника отпадат изкуствените бариери между хората- всички са добре дошли да пеят и танцуват, без ограничение от раса, пол, възраст, социален статус, религия и т.н.
Тегленето на колесницата по време на шествието, е опит да върнем Бога обратно на олтара на нашето сърце. Когато направим крачка към Него, Той прави сто към нас. Всяка стъпка става танц и всяка дума – песен, когато Богът на Вселената, Джаганнатха ни погледне с огромните си любящи очи и ни се усмихне лъчезарно."

В сърцето на града, сърцата туптяха силно с честотата на чистата Любов. Там, където преди едва година година, пъстроцветна природна дъга беше прегънала небосвода над мобилния храм-шествие във възхвала на Божественото Име, в пресечната точка на православието, католицизма, мюсюлманството и юдаизма. В сърцето на София - Премъдростта Божия, град на толерантността. В сърцето на Любовта, където събудена е Душата, копнееща за Бога. Снимка на храма под дъгата, която Иван беше направил преди едва година. Вероятно от своя офис срещу камбанарията. Същият Иван, който сега пътуваше към Атон и ми напомни за моето място под небосвода. С вечна благодарност.

Стъпка по стъпка обиколих града, заедно с колесницата и Бог, претворен в усмихнатите три Форми и опитвах да заснема потока на изливаща се Любов. Мигове, в които времето спря, заглушено от камбаните на Любовта. Стъпки, които приближаваха душата към срещата лице в Лице с Бога - Върховен Творец-Създател, Баща или Любящ Приятел и Обичан Любим.

Едва седмица по-късно пъзелът продължи да се нарежда от само-себе-си. Бог ме среща с две мили орисници и отключи поредица заключени врати. Искрени души. И събуди наяве Любовта към Любовта и Предаността. Вечност.

С радост наскоро получих от моя съвестен другар Ангел от Костинброд, една снимка от Италия. Картината е следната: импровизиран храм, направен от житни класове, изглежда много изящен, красив и висок. На върха има статуя на "Св. Богородица" и цялото творение бива теглено с въжета от местното население по време на празника на "Св. Богородица". Да се чудиш, дали Иисус Христос наистина е живял в Джаганнатха Пури (според "The Aquarian Gospel of Jesus The Christ). Върховната човешка цел - възстановява на изгубените любовни взаимоотношения с Бог - е възможно единствено по пътя на Чистата Любов, без значение привидността на различията.

Но в Любовта на Бог изобщо не се чуди, а най-скоро в сърцето си я въдвори! :)